Това вече е нещо друго. Като похват в спортния риболов по време на състезания е изключително разпространена практика. Състезателите обаче използват т. нар. щеки свръхлеки кухи прътове от карбонови композити с впечатляващата дължина от над 15 метра. Тези пособия обаче са изключително скъпи (до $ 25 хил.), защото се произвеждат по специални технологии само за състезателни цели. След засичането на рибата огромните щеки се разглобяват и в последната фаза на изваждането на улова се работи само с връхната им част с дължина около 4,55,5 метра. За практиката на обикновените въдичари са подходящи именно пръти с подобни или близки до тези размери. Най-често те са телескопично сгъваеми, с добра пъргавина и омекотен връх, които позволяват добър контрол при засичането и сигурно вадене на улова след това.  Предимствата на подобно оборудване проличават преди всичко при риболов на леко за по-дребни видове риби уклей, червеноперка, бабушка, платика, кротушка, черна мряна. Всичко е подчинено на бързия риболов, като целта е манипулациите по замятането и обирането на линията да стават с минимум движения и максимално бързо. И наистина при излет на дребосък риболовът с "камшик" без макара действително си е един кахър по-малко.  Някои риболовни школи обаче са достигнали до виртуозно овладяване на тази техника. Тя е много популярна в Италия, където се гони толкова бърз риболов, че дребосъкът се настървява по специален начин с течна като супа подхранка. Тактиката на италианския бърз риболов изисква уклеят постоянно да плува във водата сред хранителен облак, в който частиците от подхранката са толкова ситни, че обонянието на рибата да се дразни, но да няма по-едри парченца, които да я заситят.  Накрая, когато уклеят се настърви до степен на мигновени постоянни атаки, се стига и до магията на този вид бърз риболов. Въдичарят изоставя белия червей и слага на куката малка перла от пластмаса или гума, като оставя открито връхчето є. В мътилката на ханителния облак уклеите атакуват стремглаво тази много по-трайна от белия червей примамка, което пък пести времето от иначе принудителната честа смяна на стръвта. Риболовът с телескоп без макара има и това предимство, че уморява много по-малко ръката на въдичаря при хилядите замятания за деня. В последно време в тактическите възможности на този подход бе извършена и малка, скрита от погледа революция, в чиято основа е употребата на монтирана във вътрешността на телескопа система от ластици. За целта основното влакно е вкарано през върха на пръта и е закрепено за разпънатия по дължината на телескопа ластик. При засичане на нещо по-едро тази система влиза в действие, като осигурява допълнителна омекотяваща сила, която заедно с федерацията на върха "гаси" стремителните пориви на борещата се риба. При този усъвършенстван начин на монтаж имаме пълно запазване на предимствата на класическата въдица за леко без макара в съчетание на мощен и мигновено задействащ се "аванс". Това превръща средния клас телескоп в отлично оръжие при риболов дори на едра платика, лин или среден на размер шаран. При всички случаи изборът на линия с прът без макара освен предимства има и своите  недостатъци. При ветровито време вероятността от т. нар. шкембе   провисване на влакното между върха на пръта и плувката, е значителна. Методът не е добър и когато рибата се е дръпнала по-далеч от брега или е близо до дъното, но на голяма дълбочина. Най-лошото обаче е, че при неочакван удар на нещо наистина голямо положението е неспасяемо, в смисъл че неминуемо губим и трофейния екземпляр, и "нервите" си поне за месец напред.