При повечето рибешки видове се наблюдава ярко изразена защитна мимикрия. Това е способността на живите организми да приспособяват шарките си към околната среда. При рибите по принцип имаме по-тъмен гръб, по-светла странична окраска и съвсем светъл корем. Така рибата има по-големи шансове да остане незабелязана от естествените си врагове, защото, ако я гледаме отгоре, тя се слива със сиво-зеления цвят на водоема. И обратното – ако я погледнем отдолу, тя става незабележима на светлия сребрист фон на повърхността на водата. Превъзходен пример за изкусна маскировка ни дават и някои популярни хищници. Например щуката сякаш е надянала камуфлажна командоска униформа, която я прави почти незабележима сред водната растителност.