Признаците на времето атмосферното налягане, температурата, вятърът, фазите на луната и още много подробности, винаги са изкушавали въдичарите за създаването на теории за кълването на рибата. В повечето случаи те са така субективни и натоварени с лични спомени и пристрастия, че истината и заблудата в тях са здраво и неотделимо преплетени.
Все пак обаче съществуват известни, проверени от времето, истини за активността на  различните видове риби при дадени обстоятелства. С уговорката, че всичко в края на краищата е и въпрос на конкретен водоем и късмет, ще цитираме някои от класическите бележки за кълването на споменатия вече руски ихтиолог и риболовец Леонид Сабанеев:
l Кълването е по-енергично през ранната пролет и късната есен, отколкото през лятото, т.е. тогава рибата се храни по-често и с по-голяма настървеност.

l През лятото кълването е най-добро непосредствено след изгрева на слънцето, средно е вечерта и най-лошо през деня.

l Колкото сезонът е по-близо до ранната пролет или до късната есен, толкова по-добре рибата кълве през деня, дори има дни, когато най-добре кълве по пладне.

l Облачните дни се приравняват към пролетните и есенните, т.е. рибата взима добре и в средата на деня.
l Преди мятането на хайвера и веднага след това винаги има усилено хранене.

l Вятърът и до известна степен захлаждането на времето винаги спомагат за доброто кълване на дъно и, обратно затишието и горещините го отслабват.

l Мътността на водата пречи на доброто кълване, а прозрачността най-често го благоприятства.

l Всяко натрупване и скупчване на организми в малка площ от водоема засилва кълването в това място.

l С някои изключения, колкото повече дадено пространство във водоема се отличава от водите в останалата му част, толкова по-големи са шансовете за добро кълване в него. Например в тесните малки реки широките вирове, в широките реки тесните части, в дълбоките води съседните плитчини, в плитчините ямите, в стоящи води протоците и втичалата, в течащи води заливите, и прочие.

Ясно е, че при желание всяка една от тези бележки може да бъде оспорена и оборена. Най-малкото защото те не са конкретизирани по видове риби или защото са писани преди повече от 100 години. Като биологични същества обаче рибите едва ли са се променили чак толкова оттогава. В случая класиката е само отправна точка за размисъл.
И все пак как да избираме местата, в които да замятаме. Ако сме на река, можем да сменяме местата в движение. При всички случаи не бива да забравяме, че като всяко живо същество рибите са склонни да пестят от енергията си, докато се движат. В малките бурни реки и потоци те избират или вирове със завъртане на водата в обратна посока, или се крият "на завет" зад големи скали и камъни.
Освен това рибата често се движи по т. нар. рибни пътеки, които много рядко съвпадат със средата на течението. Някои от хищните видове предпочитат укрития, за да дебнат в засада щуката е типичен пример в това отношение. Други хищници като костурите през деня и привечер доближават брега, а през нощта се оттеглят навътре.
Много от мирните риби имат също своите навици и предпочитани от тях места, на които можем да ги открием. Цялата работа е в трупането на собствен опит. Много колеги си водят и нещо като риболовен дневник, в който записват атмосферните условия през деня, датата и часовете на ударите в добрите си излети. Това систематизира конкретната информация и е добра основа за вземане на решение къде да се отиде и какво да се гони при подобни обстоятелства.
Риболовът обаче не е точна наука. В него изненадите винаги са възможни както в положителен, така и в отрицателен смисъл. Но пък точно това го прави неповторим спорт, магическо занимание за посветени, в което успяват както по-подготвените, така и късметлиите аджамии.

Дотук в книгата бяха представени различни аспекти на общата риболовна подготовка знания за такъмите, за риболовната линия, за стръвта, за захранката, изкуствените примамки и т.н. Всичко това ще ни е нужно и във втората є част, която е посветена на риболова на конкретни видове риби.