ЕТИКАПравилата край водоема са общоприети норми за достойно и спортсменско въдичарско поведение. В този смисъл всеки, който е дошъл преди нас, има право на спокойствие и избор на място.
В случай, че въдичарите са много, а достъпните места не достигат за всички, можем да поискаме разрешение от колегата, който е заел позиция преди нас.
При заемане на по-отдалечено място трябва само предварително да се осведомим дали съседът ни не е хвърлил на тежко към сектора, в които искаме да заметнем и ние.
"Пресичането" на чужда линия на тежко или "премятането" на леко се смятат за едни от най-гадните нарушения на риболовната етика. А ако това е направено съзнателно и не за първи път, натрапникът може и да бъде презрян и ехидно "поканен" да застане на мястото на майстора, към което така долно се домогва. Ако и тогава не се усети, може да му се случи всичко, включително и да се намери във водата. 
Искането на дребни принадлежности или стръв край водоема не се възприема добре, ако се прави от възрастен колега. Това обаче не важи при  искането на кепче при ваденето на голям екземпляр. В такива случаи оказването на помощ е желателно и редно.
Гледането, в смисъл на "купуването" на занаят  в риболова, не е осъдително, стига да не досаждаме на майстора, от когото искаме да научим нещо. Колегиалността изисква и помощ при всякакви други ситуации, които могат да възникнат около водоема наглеждане на съседските такъми и бивак при отсъствието на колегата, бутане на закъсали в калта коли с общи усилия и всякакви други прояви на нормалната човещина, които толкова ни липсват, когато сме в напрегнатия ритъм на големия град.