ВЪДИЧАРСКИ ПРАВИЛА
РЕЧНИК
Подобно на всяка общност от хора, обединени от един и същ интерес, и риболовците използват специфични изрази и думи, свързани с практиката си.
Сакралната дума за всеки въдичар е "дава". Даването е израз, с който недвусмислено се казва, че рибата кълве и се лови. Когато това за съжаление не е така, се използва и отрицателната форма не дава.
Друга основна дума при въдичарското братство е обръщението "колега". Колега по хоби е всеки, независимо от колко време е в занаята, какви са успехите му в риболова и какво е социалното му или друго положение в обществото. Казано направо на гьола всички сме колеги, защото ни свързва и радва великото хоби на риболова. В този термин е вложен целият демократизъм на нашия спорт, защото равнопоставени колеги са и петгодишният малчуган, и дядото на преклонна възраст.
"Наслука" е традиционен поздрав между познати и непознати колеги край водоема. С него обичайно се започва и осведомителен разговор за състоянието на даването през деня. Никой обаче не е задължен да разкрива повече подробности за успеха си по време на излета, отколкото желае да сподели. Някои колеги с охота разказват детайли за излета си на новодошлия, споменавайки кога е кълвало, на каква стръв, дълбочина и прочие. Други запазват основното за себе си и се ограничават само с очевидното хвърлям на плувка, на дъно и т.н.
"Пипа" е дума, донякъде синоним на дава, но с по-малко категоричност. Защото може да пипа съвсем слабо, колкото да не е без хич.
Въпрос за пипането и даването може да се зададе и с питането, дали се "обажда".
"Кълването" има две значения. Първо дали пипа и се обажда изобщо и, второ обозначаване на самия процес на поемането на стръвта от рибата.
В някои части на България на кълването като поемане на стръвта се казва и "взима", "взема".
В кълването обаче има много различни фази, които заради по-доброто засичане трябва да се знаят и различават. Самото засичане обаче е действие на въдичаря с пръта, целящо да забие куката в устата на клъвналата риба, преди тя да се е разколебала и изплюла стръвта.
При риболов на плувка различаваме следните фази в кълването. "Почукване", "чукане", "пипане", "баране" с тези думи се определя честото потрепване на плувката, при което тя си остава над водата.
Сакралната дума за всеки въдичар е "дава". Даването е израз, с който недвусмислено се казва, че рибата кълве и се лови. Когато това за съжаление не е така, се използва и отрицателната форма не дава.
Друга основна дума при въдичарското братство е обръщението "колега". Колега по хоби е всеки, независимо от колко време е в занаята, какви са успехите му в риболова и какво е социалното му или друго положение в обществото. Казано направо на гьола всички сме колеги, защото ни свързва и радва великото хоби на риболова. В този термин е вложен целият демократизъм на нашия спорт, защото равнопоставени колеги са и петгодишният малчуган, и дядото на преклонна възраст.
"Наслука" е традиционен поздрав между познати и непознати колеги край водоема. С него обичайно се започва и осведомителен разговор за състоянието на даването през деня. Никой обаче не е задължен да разкрива повече подробности за успеха си по време на излета, отколкото желае да сподели. Някои колеги с охота разказват детайли за излета си на новодошлия, споменавайки кога е кълвало, на каква стръв, дълбочина и прочие. Други запазват основното за себе си и се ограничават само с очевидното хвърлям на плувка, на дъно и т.н.
"Пипа" е дума, донякъде синоним на дава, но с по-малко категоричност. Защото може да пипа съвсем слабо, колкото да не е без хич.
Въпрос за пипането и даването може да се зададе и с питането, дали се "обажда".
"Кълването" има две значения. Първо дали пипа и се обажда изобщо и, второ обозначаване на самия процес на поемането на стръвта от рибата.
В някои части на България на кълването като поемане на стръвта се казва и "взима", "взема".
В кълването обаче има много различни фази, които заради по-доброто засичане трябва да се знаят и различават. Самото засичане обаче е действие на въдичаря с пръта, целящо да забие куката в устата на клъвналата риба, преди тя да се е разколебала и изплюла стръвта.
При риболов на плувка различаваме следните фази в кълването. "Почукване", "чукане", "пипане", "баране" с тези думи се определя честото потрепване на плувката, при което тя си остава над водата.
"Потопи", "топна" това означава изчезването на плувката под водата. Ако плувката пак бързо се появи, се казва "върна", а ако няма движение и след това "остави" или "отказа се". Това означава, че рибата наистина е захапала стръвта, но не я е поела в уста си. В такива случаи не ни остава друго, освен да извадим, да огледаме състоянието на стръвта и пак да заметнем.
Понякога плувката не се потапя, а леко поляга на повърхността на водата. Тогава се казва "вдигна", "повдигна" или "наклони".
Тръгването на плувката в движение по повърхността или с лек наклон надолу се изразява с думата "поведе". Когато това действие приема видимо по-подводен характер, вече се казва "забива", особено ако скоростта на движението нараства. В такива случаи обикновено можем да сме сигурни, че рибата е налапала стръвта с куката и е редно да засичаме. При някои видове риби обаче като щуката например воденето може само да означава, че тя е захапала стръвта, плува с нея, но все още си я донагласява, преди да я глътне. В такива случаи се наблюдават странични особености на повеждането полуспирания, трепвания и паузи, които ни дават да разберем, че със засичането още трябва да се изчака.
Сигурен признак, при който си струва да засичаме незабавно, е при непрестанно почукване и водене в същото време. Това е любим похват на много от по-дребните видове риби. Рязкостта на движението при потапянето на плувката в повечето случаи също подсказва, че имаме работа с нещо по-дребно.
И обратното тежкарското лениво равномерно и спокойно водене на плувката към дълбините издава присъствието на голямо парче.
При дънния риболов имаме вече следене на шпионката. Ако тя тръгне нагоре към пръта и остане там, се казва "залепи". Самото кълване в смисъл на обаждане при риболова на тежко се нарича "удар". Когато рибата със стръвта тръгне към брега и шпионката пада надолу, се казва "отпусна". Естествено, тя може да се движи и на малки, често повтарящи се тласъци тогава се казва, че "пипа" или "тресе". При всички случаи, когато шпионката е залепена на пръта, се засича. В зависимост от вида на ловената риба може да се засича и при отпускането, и при тресенето. Най-сигурният начин да се уцели моментът на засичане при дънна въдица обаче е, ако сме наблизо и усетим, че нещо пипа, да изчакаме "тръгването" на влакното и стремителното му опъване пред пръта, при което водата се реже на малки вълнички от двете страни на влакното.
Степента на успеха или интензивността на кълването по време на излет изобщо могат да се изразят и с някои колоритни пояснения за даването. "Даде слабо" е ясно, "даде доволно" вече е степен, която може да означава или че нормата от два килограма е била направена, или че е била многократно надхвърлена. Последният случай се изразява и с превъзходните степени в даването "скубане" или направо "бой".
Понякога плувката не се потапя, а леко поляга на повърхността на водата. Тогава се казва "вдигна", "повдигна" или "наклони".
Тръгването на плувката в движение по повърхността или с лек наклон надолу се изразява с думата "поведе". Когато това действие приема видимо по-подводен характер, вече се казва "забива", особено ако скоростта на движението нараства. В такива случаи обикновено можем да сме сигурни, че рибата е налапала стръвта с куката и е редно да засичаме. При някои видове риби обаче като щуката например воденето може само да означава, че тя е захапала стръвта, плува с нея, но все още си я донагласява, преди да я глътне. В такива случаи се наблюдават странични особености на повеждането полуспирания, трепвания и паузи, които ни дават да разберем, че със засичането още трябва да се изчака.
Сигурен признак, при който си струва да засичаме незабавно, е при непрестанно почукване и водене в същото време. Това е любим похват на много от по-дребните видове риби. Рязкостта на движението при потапянето на плувката в повечето случаи също подсказва, че имаме работа с нещо по-дребно.
И обратното тежкарското лениво равномерно и спокойно водене на плувката към дълбините издава присъствието на голямо парче.
При дънния риболов имаме вече следене на шпионката. Ако тя тръгне нагоре към пръта и остане там, се казва "залепи". Самото кълване в смисъл на обаждане при риболова на тежко се нарича "удар". Когато рибата със стръвта тръгне към брега и шпионката пада надолу, се казва "отпусна". Естествено, тя може да се движи и на малки, често повтарящи се тласъци тогава се казва, че "пипа" или "тресе". При всички случаи, когато шпионката е залепена на пръта, се засича. В зависимост от вида на ловената риба може да се засича и при отпускането, и при тресенето. Най-сигурният начин да се уцели моментът на засичане при дънна въдица обаче е, ако сме наблизо и усетим, че нещо пипа, да изчакаме "тръгването" на влакното и стремителното му опъване пред пръта, при което водата се реже на малки вълнички от двете страни на влакното.
Степента на успеха или интензивността на кълването по време на излет изобщо могат да се изразят и с някои колоритни пояснения за даването. "Даде слабо" е ясно, "даде доволно" вече е степен, която може да означава или че нормата от два килограма е била направена, или че е била многократно надхвърлена. Последният случай се изразява и с превъзходните степени в даването "скубане" или направо "бой".
Тези страници са оптимизирани за разглеждане с INTERNET EXPLORER 4.0
и по-нови версии, и разделителна способност на монитора 800х600 пиксела.
Възможно е въэникването на някои проблеми при разглеждане с NETSCAPE NAVIGATOR
състоящи се в загуба на кирилични букви и неправилно изобразяване на страниците.
и по-нови версии, и разделителна способност на монитора 800х600 пиксела.
Възможно е въэникването на някои проблеми при разглеждане с NETSCAPE NAVIGATOR
състоящи се в загуба на кирилични букви и неправилно изобразяване на страниците.
Design: Dimitar Kapitanov, CVN Technology, 2001