Засичането е нашето контрадействие, което предприемаме при кълването на рибата, за да я закачим на куката си. По принцип то трябва да е насочено в противоположна посока на движението на плувката или линията на тежко.
Много често в риболовната литература се уточнява, че засичането се прави "енергично, но не грубо", с това обаче пак не се определя силата, с която се извършва движението с пръта.
Добро засичане имаме, когото при рязкото късо замахване с пръта назад и във височина се получава много бързо изпъване на влакното пред нас. Често при това се чува характерно свистене на линията. Замахът с пръта не трябва да е много широк освен когато ясно виждаме, че се образувал "корем", провисване на линията, което трябва да оберем с по-широк замах.
Най-лошо е, когато влакното ни още не е потънало и е направило "корема" на повърхността на водата. В такъв случай можем само да опитаме  внимателно да навием известна част от линията с риск рибата да ни усети и да изплюе стръвта, преди да сме приключили, за да можем да я засечем. Ето защо трябва да си създадем навик по подобие на отпускането на ръчната спирака при сядането в колата още след замятането да правим едно-две движения с пръта, за да потопим влакното си.
В случай, че влакното ни е потънало, но пак имаме известно провисване от течението или от вятъра, можем да предприемем ниско засичане. Това е същото рязко движение с пръта, но странично противопоставящо се на посоката на линията, без да вдигаме върха на пръта нагоре. Обикновено съпротивлението на влакното във водата е достатъчно за закачането на клъвналата риба.
При воденето на блесна, булдо или друга изкуствена примамка засичането вече не е така изразено движение. Често е достатъчно върхът на пръта ни да сключва правилния прав ъгъл с влакното на линията, за да можем с късо наше движение да помогнем за доброто забиване на куката.
Силата на засичането се съобразява и с големината и особеностите на търсената риба. Така например не бива изобщо да се церемоним при засичането на щука, защото тя има твърди челюсти и жилава глътка, които трябва да прободем със сила с куката. При риболов на уклей, на червеноперка, морунаш и платика силата на засичането ни трябва да е съобразена с нежните устни на тези риби, които лесно се късат.
Някъде по средата между двете крайности е засичането на скобар, мряна, пъстърва, шаран, лин и речен кефал.
В момента, когато след замаха с пръта усетим закачената риба в края на линията, започва ваденето. Първото ни действие в такъв случай е да държим линията опъната, като постепенно нагласим пръта си и към благоприятния, близък до правия ъгъл спрямо влакното